@vicove.be - добавен
Запъхтян американски войник дотичва при една монахиня:
- Моля, моля, може ли да се скрия под расото ви? ! Ще ви обясня после.
Монахинята се съгласила. След малко пристигат двама военни полицаи:
- Сестра, извинете, да сте видели случайно един войник? - Монахинята отговорила, че е отишъл нататък. След като отминали, войникът излиза изпод расото:
- Не зная как да ви благодаря...Разберете, аз просто не искам да ходя в Ирак... Монахинята отговорила, че напълно го разбира.
- Знам, че е неприлично, но ще кажа, че имате много хубави крака..!
- Ако беше погледнал още по-нагоре щеше да видиш и какви готини ...топки имам. И аз не искам да ходя в Ирак!
@vicove.be - добавен
Съд. Гошо съди голема сладкарска фирма за нанесени телесни повреди, що техен камьон ги блъснал на едно кръстовище.Фирмата се представлява от нахакан адвокат, и он рипа:
- Господине, верно ли а, че сте казале на старшината, дека е дошъл на местопроишествието, че сте добре и нищо Ви нема?
Гошо почва:
- Значи тоа фтрорник я качих Цецка да а водим на пръч...
- Ква Цецка бе? - прекъсва го адвоката - Отговарай точно кво питам.
- Така де, значи Цецка ми е най-добрата коза, сеамска, с вити роги. Абе коза един път...
- Стига с таа коза бе! Казал ли си на полицая, че си добре или не?
- Начи товарим аз Цецка...
Адвоката па го прекъсва и се обръща към съдята:
- Господин Съдя, опитвам се да докажа, че на ищецо му не е имало нищо, а сеа съди клиенто ми, че уж имало. Тава е опит за измама.
Съдята зело да му дотега, ма му и станало интересно що оня се Цецка та Цецка. Обрънал се къде Гошо и му рекъл да продължи.
- Та натоварил съм Цецка и леко - полека тръгнааме. Спирам на расклона, гледам налево, гледам надесно....и като ме изющи тоа шашкънин с камьоно - направо ма прекина. Като са освесих манко - я съм у канафката и ме боли сичко, а кво ме не боли изтръпнало и го не усещам - дече ли не е мое. Не моем да мръднем ич.Цецка отфръкнала през улицата у другата канафка. Не моем да а видим, само а чуам къ мъца жално. Да ти скине сръцето. Ич не беше добре. Сигурен бех, че нема да а бъде.У тоа момент, гледам спира полицаю и слаза от колата. Он пръво чу Цецка...отиде, намери я...виде ква а работата...извади пищова и я гръмна да са не мъчи.Рипна после веднъга, иде къде мене, пищова още му дими у ръката и вика:
- А ти кък си? Добре ли си?
Да му ебем макята гусин Съдя, ти да беше - къ би отговорил на тоа въпрос?
@vicove.be - добавен
Командос от специалните служби закъснява за работа. Шефът му е много ядосан.
- Чакам някакво разумно обяснение. Един час закъснение ми идва малко множко. Все пак си мислех, че мога да разчитам на моите спец-полицаи.
- Шефе, много се извинявам. Всичко ще обясня. Тази сутрин всичко направих както си трябва. Станах в 5 часа. Пробягах 10 километра. Направих 300 лицеви опори. Измих се. Облякох се. Сложих си бронежилетката. Сложих си кобура. Пъхнах пистолета. Сложих ножа. Газовия флакон. Препасах си гумената палка. Овесих си и белезниците на колана. Метнах автомата на рамо. Сложих си маската и каската. Тръгвам да излизам и на вратата се погледнах в огледалото и ... се насрах от страх
@vicove.be - добавен
- Какво носи шотландецът под поличката си?
- Ако денят е бил хубав: червило.
@vicove.be - добавен
Вървели си две монахини, едната с математическо, а другата с логическо мислене.
По едно време тази с логическото казала:
- Сестро, логически не мога да не забележа, че един мъж ни следи.
- Сестро, математичеки мога да отбележа, че мъжът
се движи по ъгъл, cos на който е =sin, т.е. под 45 градуса, следователно може да ни следи.
- Логически погледнато, сестро, трябва да забързаме.
- Математически можем да увеличим скоростта си и да тръгнем по друг вектор и така да му се измъкнем.
Направили така, обаче и мъжа забързал, те пак увеличавали своята скорост и променяли посоката, но и мъжът правел същото и продължавал да върви след тях. По едно време едната казала:
- Сестро, логически този мъж ни следи, логически рано или късно ще ни хване, логически трябва да се разделим, логически той ще тръгне след едната, така другата ще се прибере спокойна.
- Математически, сестро, твоята теория е вярна, математически трябва да се срещнем пред манастира след 30 минути.
Разделили се и мъжът тръгнал след тази с логическото мислене, другата монахиня стигнала до манастира и зачакала. Чакала ли чакала, но монахинята с логическото мислене никаква я нямало. След 1 час дошла запъхтяна.
-Сестро, какво стана? Математически трябваше да си тук преди 30 минути.
-Логически той тръгна след мен.
-И ти какво?
-Логически забързах.
-И той какво?
-Логически и той забърза.
-И ти какво?
-Логически почнах да тичам.
-И той какво?
-Логически той се затича след мен.
-И ти какво?
-Логически спрях.
-И той какво?
-Логически и той спря.
-И ти какво?
-Логически си вдигнах полата.
-И тои какво?
-Логически той си свали гащите.
-И какво стана?
-Логически монахиня с вдигната пола тича по-бързо от мъж със свалени гащи.
@vicove.be - добавен
Иван Петров бе на път да попадне в книгата на рекордите "Гинес" заради най-дълъг ремонт на апартамент, но на дванадесетата година съседите го застреляха.
@vicove.be - добавен
Никога не удряйтe пo лицето човек с oчила...
Напрaвете го с бейзбoлна бухалка.
@vicove.be - добавен
Връзките са като пръдните ако им даваш много зор, нещата може да се оплескат !!!
@vicove.be - добавен
Споделено след секс......
8. "Преди няколко вечери приятелката ми ме задоволяваше орално и аз почувствах неудържима нужда да изпусна газ. Опитах се да го направя дискретно, но вместо това изпуснах малко урина в устата ѝ. Тя ме натисна по стомаха, за да ме извади от устата си и в същия момент изпуснах най-звучната и мощна пръдня на всички времена. Звучеше като ревът на разгонен кит." - анонимен
@vicove.be - добавен
Шотландец отива в Германия да става студент. Баща му му звъни след две седмици:
- Сине, здравей! Как е в Германия?
- Добре е, тате. На общежитие съм с двама психари германци.
- Е, как психари? Какво правят?
- Ами, стават те посреднощ. Единия си бие главата в стената, а другият стои на прозореца и казва, че ще скача.
- И ти, сине, как реагираш на тая ситуация?
- А, дреме ми на мене. Аз си свиря на гайдата...
@vicove.be - добавен
- Докторе мога ли да се къпя с диария?
- Можеш, ако ти стигнат лайната...
@vicove.be - добавен
Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно, джудже влачещо огромен куфар.
- Кво носиш в тоя куфар, бе джудже?
- Диви хуйчета!
- Кво!!!!
- Ти кво, диви хуйчета не си ли виждала?
- Ми не, покажи ми!
Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с хуйчета. Мърдащи.
Полюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата на страни и възпитано й обяснило.
- Като кажеш „люляк”- то почва да те ебе. Като кажеш „круша” – спира.
Шапчицата измолила едно хуйче за себе си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва -„люляк”-иииии голяма КЕФФФФ, казала „КРУША” и хуйчето спряло. Люляк-круша-люляк-круша-люляк..и се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си ама вече не и е готино и сълзи текат от очите й. Влиза при баба си и от прага вика:
- Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!!
Бабата казала люляк и на стари години и се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо.
- Бабо ша тъ ЯМ!
- Кажи първо люляк и после квот искаш ма прави.
Казал вълчо думата и му се отяло, хуйчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му ловеца. Хукнал вълчо към ловеца.
-Кажи люляк и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ!
Ловеца го погледнал учудено ама казал люляк. Забравил и пушка и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави хуйчето. Върви си ловеца из гората. Всичко го боли. Целия свят му е крив. И кво да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже, влачи един огромен куфар.
-КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР БЕ ГРОЗНИК, изръмжал ловеца.
-Ми диви хуйчета.
-Я да видя!
Отворило куфара. Навел се ловеца и погледнал.
-Я !!! ЛЮЛЯЦИ!
@vicove.be - добавен
Седи си една жена у дома и на вратата се чука. Отваря, а пред вратата - мъж с кофа лайна, лисва я на килима, хили се и многозначително намига ...
- Какво правиш бе?
- Аз съм продавач на прахосмукачки Rainbow. Ако с тая прахосмукачка до 10 минути не изчистя килима като нов, ще изям лайната.
- Нещо - кетчуп, майонеза искаш ли?
- Защо?
- Нямаме ток...
@vicove.be - добавен
Вчера се насрах. Буквално. В центъра.
Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това…
Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… абе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна и на съседите им се събират пердетата.
И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение.
Винаги съм се учудвал, че когато сереш вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция.
Когато се осираш в гащите за никакви порции не може да иде реч. Задникът ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (задникът) без мое съгласие, участва в конкурса “ Изсери хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“.
По мое мнение сериозно се осрах. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията.Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи.
Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на задника ми едно топлоооо…
И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено!Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5 – 6 минути.
И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша задника с тях и бегом вкъщи.
И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на задника ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти.
Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я.
Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Деееба! И нея и ситуацията!
– А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж.
“ Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона.
Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайното на задника ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “ Не съм срал аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите й.
Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера втори път.
Асансьорът заседна.
– Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето…аха да свърши!
– Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си задник. Щото нещо трябва да правя все пак.
И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ.
Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на лайна и още повече ми се досра.
А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане.
И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен.
Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага :
– Какво правите? – попита и преглътна шумно.
– А, нищо, настанявам се по – удобно, че май дълго ще чакаме. – а през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението.
– А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание.
– Някакви пияници серат в асансьорите, не може да се диша направо. – а през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи.
Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя.
Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала от уплахата.
А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по – тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите…
– Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте… – и започна да циври .
– Абе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от задника.
Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация.
Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла.
– О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя / в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от задника и мисля как да ги сваля без да си омажа краката.
Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете.
– Господине, ама вие…. хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте… – и продължава да хълца.
– За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, задника ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се прееба окончателно.
– Ама Вие… Вие…- сумти пак тя
– Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам- явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише!
Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога.
Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2 – 3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак.
Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена.
Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се.
Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя.
И в тоя момент… положението стана ибалосимамата.
Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите й са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето.
И тогава осъзнах картинката в асансьора.
Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в лайна, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите.
Извратеняк!
Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода.
Викам си: „Край, предаде Богу дух!“. Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам.
Реших да не губя време. Изтрих си задника и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж.
На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам.
Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу.
Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж.
Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата й бутам гащите, да не й е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход.
@vicove.be - добавен
Пернишките поети са толкова корави, че пишат на С++
loading