@vicove.be - добавен
Едно дете пита баща си:
- Тате, какво е педераст?
- Абе, я по-добре питай дядо си. Той добре го обяснява.
Отива детето при дядо си.
- Дядо, какво е педераст?
- Виж сега, малко е сложно, затова ще ти го обясня с пример. Нали познаваш дядо ти Пенчо и дядо ти Бончо от махалата, дето са ми набори?
- Да, познавам ги.
- Ами, като бяхме млади, на по 17-18 години, ни изпратиха за цяло лято в планината да пасем овце. След две-три седмици на всички ни беше много гадно, защото и на тримата ни се правеше секс, а нямаше с кого. Затова една вечер седнахме, помислихме и решихме да се редуваме. Всеки от нас да е жена за по една седмица. Първата седмица на мен ми се падна да съм жена и аз цяла седмица бях жена. Втората седмица на дядо ти Пенчо му се падна да е жена и той цяла седмица беше жена. На третата седмица, като дойде ред на дядо ти Бончо да е жена, той каза, че се отказва... Ей това е педераст!
@vicove.be - добавен
Иванчо и Марийка решили да се женят. Единственият проблем е, че цялото село знае познава похотливите маниери на Марийка, но пазело обществената тайна, за да не се обиди Иванчо, както и да не се разсърдят старците на сватбата. Цяла вечер яли, пили и дошло време за първата брачна нощ. Иванчо, който също знаел тайната на Марийка, решил да й спести допълнителния срам:
- Марийке, слушай сега, знам, че не си честна - всички знаят. Трябва да измислим някакъв начин да зарадваме родата, в противен случай сватбата може и да се развали. Ще правим, каквото ще правим и като заспят всички ще отмъкна една бутилка вино и ще го разлеем по чаршафите и това ще показваме утре.
- Добре, съгласна съм.
Иванчо се промъкнал в ранни зори, отмъкнал една бутилка, но не разбрал, че вместо вино, взел ментата на баща си. Разсипали шишето в тъмното и заспали спокойни, че са избегнали този проблем.
На сутринта Иванчо става, събира чаршафа и отива да го показва на родата. Влиза в стаята, разпъва го доволно , а в средата се вее огромно зелено петно. Всички ахват от изненада, само дядото на Иванчо гледа щастлив и гордо заявява:
- Браво моето момче! Браво сине! Истински мъж си - даже си й спукал жлъчката!
@vicove.be - добавен
"Уф..." изсумтял Иванчо, докато лижел путката на баба си. "Мирише ми на магарешка сперма. Може и от това да е умряла..."
@vicove.be - добавен
"Има три типа тоалетна чиния.
Разделят се според това как материала стига до мръсния канал. Ето ги и тях:
1. Лайно-стояща. Това е типичен представител на социалистическите времена, когато е било нужна проверка на изходящия материал. Това е бил, доколкото разбирам, единствения начин за засичане на остатъчната радиация. Ако не свети - всичко е наред.
2. Лайно-цопваща. Един доста по-актуален модел. Той се характеризира с едно звучно цопване или плясване на материала след отделянето му от човешкото тяло, оплисквайки го с вода и други работи. Има малка хитрост, за облекчаване на мъките на собствениците му /по-екологично, пести вода за миене на дупето:)/, един-два пласта тоалетна хартия постлани върху водния слой на този модел меко поема отделеното.
И последният модел на пазара:
3. Лайно-плъзгащата. Тя се намира на средно място по разход на вода за отмиване на съдържимото. Съчетава добрите от лошите и лошите от добрите характеристики на тоалетната чиния. Задържане на част от отделеното по стените и избягването на цопването/плясването.
Избора си е Ваш, но запомнете:
Какъвто и вид да е Вашата тоалетна чиния, не забравяйте да я посещавате редовно. "
източник: bg-mamma.com
@vicove.be - добавен
Дядо Мраз раздава подараци в детската градина. На коленето му сяда Иванчо и беловласия старец започва да разпита:
- А слушка ли през тази година?
И го бодва с пръст по нослето. Хлапето леко раздразнено отговаря:
- Е много ясно!
Дядо Мраз:
- И какво искаш да ти донеса за коледа?
И пак бодва по нослето. Хлапето троснато:
- Путка! И не ми обяснявай, че няма, щото пръста ти още мирише...
@vicove.be - добавен
Макар и в напреднала възраст, счетоводителят Иван Георгиев се решил на женитба, но бил девствен и предупредил младоженката, че е девствен и не е виждал гола жена през живота си.
- Нямаш проблем, кака ще си го научи на всичко!
Минала сватбата и младоженците се втурнали към спалнята. Когато вече били съвсем голи, тя хванала ръката му, сложила я на гърдите си и урокът започнал:
- Това са цици! Тука галиш, целуваш, сучеш и правиш каквото ти хрумне! А, това по-надолу е коремче! И тука същото - галиш, целуваш… и те така. А това по-надолу – това е путка!
- О, това го знам! Така ми викат в службата!
@vicove.be - добавен
... не ми говори толкова бързо, че не може да ми мине през кура всичко което казваш
@vicove.be - добавен
Приятелката ми, която е биолог, дойде при мен и каза:
- Открих нова бактерия, мислиш ли, че мога спечеля нобелова награда?
- Мисля, че е време да си измиеш путката...
@vicove.be - добавен
Вчера се насрах. Буквално. В центъра.
Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това…
Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… абе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна и на съседите им се събират пердетата.
И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение.
Винаги съм се учудвал, че когато сереш вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция.
Когато се осираш в гащите за никакви порции не може да иде реч. Задникът ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (задникът) без мое съгласие, участва в конкурса “ Изсери хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“.
По мое мнение сериозно се осрах. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията.Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи.
Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на задника ми едно топлоооо…
И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено!Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5 – 6 минути.
И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша задника с тях и бегом вкъщи.
И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на задника ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти.
Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я.
Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Деееба! И нея и ситуацията!
– А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж.
“ Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона.
Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайното на задника ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “ Не съм срал аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите й.
Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера втори път.
Асансьорът заседна.
– Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето…аха да свърши!
– Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си задник. Щото нещо трябва да правя все пак.
И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ.
Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на лайна и още повече ми се досра.
А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане.
И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен.
Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага :
– Какво правите? – попита и преглътна шумно.
– А, нищо, настанявам се по – удобно, че май дълго ще чакаме. – а през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението.
– А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание.
– Някакви пияници серат в асансьорите, не може да се диша направо. – а през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи.
Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя.
Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала от уплахата.
А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по – тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите…
– Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте… – и започна да циври .
– Абе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от задника.
Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация.
Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла.
– О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя / в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от задника и мисля как да ги сваля без да си омажа краката.
Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете.
– Господине, ама вие…. хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте… – и продължава да хълца.
– За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, задника ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се прееба окончателно.
– Ама Вие… Вие…- сумти пак тя
– Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам- явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише!
Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога.
Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2 – 3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак.
Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена.
Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се.
Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя.
И в тоя момент… положението стана ибалосимамата.
Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите й са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето.
И тогава осъзнах картинката в асансьора.
Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в лайна, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите.
Извратеняк!
Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода.
Викам си: „Край, предаде Богу дух!“. Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам.
Реших да не губя време. Изтрих си задника и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж.
На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам.
Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу.
Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж.
Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата й бутам гащите, да не й е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход.
@vicove.be - добавен
Двама приятели слезли в ресторанта на хотела да се навечерят. Хапнали... пийнали... по едно време на единия му се доходило по малка нужда. Станал, огледал се, но не намерил тоалетна и решил да излезе на улицата. Шмугнал се в някакъв тъмен ъгъл и тъкмо си разкопчал панталоните, изневиделица изскочил огромен, гол и надарен до безобразие негър. В едната си ръка държи нож, а в другата бутилка олио и го пита:
- Да те коля или да те опъна? Кое предпочиташ?
- Как ще ме колиш? - взел да се моли нещастника.
- Опъни ме, но поне жив ме остави...
Намазал му задника негърът с олиото и го опънал здраво. Връща се човечецът обратно в ресторанта едва ходейки и сяда обратно на масата при приятеля си, без, разбира се, да му каже какво се е случило.
– Къде е тоалетната бе брато, че и на мен ми се приходи? - пита го приятелят му.
- Честно казано, не я намерих и пуснах една вода в тъмния ъгъл на улицата срещу хотела.
Приятелят му става и отива до същия ъгъл, където историята с негъра се повтаря. Връща се в ресторанта, плащат си сметката и се качват в стаята да спят, без да споделят един с друг преживяното. Малко след като изгасят лампите и се мушват под завивките, през отворения прозорец на стаята, който гледал към същия този тъмен ъгъл на улицата, се чува страшен рев:
- АААААААААААААААААААААААААААААААААААААА...
Единият казва изпод одеялото:
- Е тоя го заклаха...
А другият:
- Е, може олиото да му е свършило...
@vicove.be - добавен
Немец, китаец, турчин и американец пътуват във влак. По едно време китаеца става вади от багажа си торба с ориз и я хвърля през прозореца. Немеца е шашнат:
- Ама защо?
- Ние в Китай имаме толкова много ориз, че можем да си позволим да го хвърляме.
След малко американеца става и хвърля пачка долари през прозореца. Немеца почти обезумял:
- Ама защо хвърляш парите бе?
- Ние в Америка сме измислили доларите и имаме толкова много, че можем да си позволим да ги хвърляме....
Немеца и турчина се спогледали и турчина казал:
- Да не си посмял!!!
@vicove.be - добавен
"...Тази история започва с това, че в блок номер 3 на улица “Юндолска“ внезапно спря питейната вода. Както се полага дойдоха работници, изкопаха с булдозер двуметрова яма, потърсиха тръбите, но не ги намериха. Известно време озадаченият пролетариат надничаше в ямата, изказаха се различни предположения, всички огорчено плюха в ямата и единодушно решиха да преустановят с археологията до утре. Същия ден, късно вечерта, един мой познат - бай Стамат се прибираше у дома и понеже уличното осветление отдавна се беше превърнало в избледнял атавизъм, се изхитри да се бухне в ямата… Когато дойде на себе си, бай Стамат поиска да излезе на свобода, да се рее в полето, свободен като вятъра, но претърпя неуспех. Тогава започна да вика, така както се полага да се вика при падане в яма. Вие знаете тези думи, аз няма да ви ги изреждам. При звука на омайната родна реч съседите се събудиха, заизлизаха на балконите – всекиму се искаше да установи източника на тирадите. Живо същество, попаднало в яма, винаги предизвиква интерес у себеподобните: как ще се измъкне пък тоя, все-пак. А ако въпросното същество е в състояние да реди сложни съставни псувни с подчинени определителни – от това шоуто само печели. После от блока излезе автомонтьорът Гого , подаде на многострадалния Стамат ръка за опора и взаимопомощ. Стамата се вкопчи в тази ненадейна възможност и… събори пишман спасителя върху себе си. Сега вече и двамата издигнаха глас в неописуем дует, простиращ се доста извън ортодоксалните представи за нотна стълбица. Бай Стамат обвиняваше Гого в липса на устойчивост и фундамент, а автомонтьорът от своя страна, изказваше някои съмнения в легитимната наследственост на опонента. После двамата прехвърлиха словесния огън върху хипотетичния индивид, със съвсем нехипотетична сексуална определеност, различна от общоприетата сред представителите на неговия пол - виновника за ямата. Обединени пред лицето на общия враг, двамата герои намериха начин един през друг с бутане и пръхтене да се изкатерят отново на повърхността на планетата. Кибиците по балконите се прибраха със смътно усещане за неосъществена драма. На следващия ден в ранния следобед около блока се появиха работниците с булдозера. Оказа се, че вчера са копали на грешно място, от което логически се изясни защо не са намерили нищо. Ямата в двора беше запълнена обратно и беше изкопана нова, този път от другата страна на улицата. На дълбочина към метър и половина започнаха да се появяват първите признаци на погребана цивилизация, по-точно телефонен кабел. Естествено, кабелът даде фира още преди да го забележат. След кратко обсъждане на възникналата ситуация бе взето единодушно решение да се спре на достигнатото ниво и всички да се прибират. Работният ден беше свършил, а отговорни решения се взимат на свежа глава. По-нататък се досещате, нали? Късно вечерта бай Стамат се прибираше вкъщи. Ветеранът помнеше, че в двора на блока в земната кора зее двуметрова пробойна и реши да заобиколи опасността откъм улицата. Същата сутрин, като излизаше от блока, ямата на двора си беше там, а отсреща такава нямаше. Горкият не подозираше, че в негово отсъствие работниците подло са разменили местата на ямите. Той падна в дупката и набара скъсания кабел, вкопчвайки се в него като удавник в греда. Ако някой не знае, при повикване, напрежението в телефонните линии достига 110 волта и в този факт се крие ключът към разгадката на тайната, защо телефонните техници не обичат да оголват кабелите със зъби. Така се случи, че точно в тоя момент някой отчаяно търсеше някого по телефона във въпросния блок. 110 –волтовият призив бе приет от съвсем страничния в тези отношения бай Стамат. След кратък, но съдържателен коментар, състоящ се предимно от глаголни форми, се оказа, че бай Стамат не се нуждае от никакъв автомонтьор, за да изхвърчи от ямата. Получил праволинеен заряд бодрост, той с един скок удържа убедителна победа над гравитацията. А горе, от висотата на новото си положение, нашият герой отправи такова витиевато проклятие върху „археолозите“, че самият Тутанхамон би умрял от завист още веднъж. Целия останал път до дома бай Стамат пролази, подпрян с една ръка на стената на блока, подозрително опипвайки всеки сантиметър от околната топография. Даже във входа той опипа всяко стъпало, преди да стъпи върху него – вече не беше уверен в нищо. Или беше неуверен във всичко… Както и да е. На следващата сутрин, веднага след като се наобядваха, при блок номер 3 на Юндолска се върнаха работниците. Завтекоха се да зариват вчерашната яма, но в нея неочаквано се оказаха няколко навъсени техници от близката телефонна централа. Много разсърдени. Получи се конфликт, техниците посъветваха работниците да си търсят тръбите на едно друго място, недалече от фалопиевите такива. Пролетариатът чак толкова далече не отиде, просто изкопа още един ров на няколко метра вляво от предишния. Този път тръбите се намериха. Работягите се зарадваха, поувлякоха се и прокопаха окоп, като при обсадата на Плевен. Замина целият тротоар и част от шосето. Естествено всичко се наводни за минути. За удобство на преминаващите веднага бе конструиран мост, състоящ се от три нерендосани кофражни дъски с произволна дължина. Отдолу, под дъските, се плискаше Суецкият канал. А както обикновено, късно вечерта бай Стамат се прибираше у дома. Освен тектоничните промени пред блока, денят се характеризираше и със сериозни промени в социалната сфера на вида сапиенс. Иначе казано, беше Свети Паралей и бай Стамат беше взел заплата. Част от сумата веднага беше похарчена за три двестаграмки Заралийска мастика, редена салата, четворка кебапчета и три бири с чипс, които за по-сигурно бай Стамат носеше към къщи в себе си…вътреутробно, така да се каже. Поради тази причина Стамата се прибираше по-късно тая вечер, в часа, когато всичките котки са черни. Внезапно на лунната светлина пред него зейна окоп. Ако това се беше случило по-рано, бай Стамат без колебание щеше да се изтъркаля в него. Но днес всичките негови чувства бяха изострени, той беше наясно с коварството на тръботърсачите и беше морално готов за окопи. Бай Стамат мина по дъсчения мост с грацията на мис Вселена по подиума, само че небръсната и с характерен анасонен дъх. От другата страна на моста той отправи едно ехидно: „Да ве разроват анадолците и къртиците му неедни!“ и с втората крачка се бухна в телефонния ров… Когато мъдрият цар Соломон е казал: „Гордостта предхожда падението“ е имал предвид точно бай Стамат . Персонално. Въпреки, че костно-мускулната система на нашия герой бе вече добила известна гъвкавост и рутина вследствие предишните падания , тройният аксел, който той извъртя, си беше чиста авантюра и завърши с фрактура на лявата подбедрица и всички произтичащи от това здравноосигурителни злини. Само след няколко секунди за поредното приключение научи целият блок. По балконите заизлизаха заинтригувани съседи. По отделни словосъчетания и характерни звуци, скоро им се удаде да проумеят същината на събитието и да извикат бърза помощ. Докато помощта бързо идваше към блок номер 3, бай Стамат успя да обогати българския език с шест нови отглаголни прилагателни и да постави в 11 различни синтактични позиции съществителното „яма“. В експресивния му изказ за кратко си дадоха среща глобални теми, касаещи правото на сексуално самоопределение на всеки индивид, както и някои регионални теми с външнополитически характер, а именно съвместни действия с представители на анадолската общност в южната ни съседка. Пристигналият екип на спешна помощ освети детайлно ямата с фенерчета, а коментарите се ограничиха до мнения колко ниско може да падне човек. Бай Стамат беше изваден от ямата и красиво оформен с гипс. Следващите два месеца нашият ветеран със своите бели овални форми удивително напомняше скулптура на художник-модернист със широкоскроени представи за човешката анатомия. Първата седмица много му се искаше да се напие, следващите – да се почеше. Оставен на спокойствие и екстензия организмът му бързо възстанови предишните си параметри /донякъде/. Когато го изписаха, Стамат извърши бленуваните мероприятия в обратен ред – чеса се около 90 минути след това се напи. Пролежаното време трябваше да се навакса. А следващата неделя, в блок 7, намиращ се от другата страна на“Юндолска“, внезапно спря питейната вода. Дойдоха с булдозер да търсят тръбите. Не ги намериха…"
src: facebook.com Румяна Тренчева
@vicove.be - добавен
В зоопарка горилата се разгонила, започнала да троши клетката, да стряска посетителите, да реве - страшна работа. Мениджърът започнал да звъни по колегите, но най-евтината оферта за мъжки била 15000€, а такъв бюджет нямало. Събрал персонала и им споделил. Всички се чудели какво да правят, докато Пешо не станал и казал:
- Шефе, що не викнем Бай Киро Кура, дето пази слоновете, той ще я оправи.
- Как така?!?
- Ей така, ти що си мислиш, че така му викат - той не прощава!
- Е, колко пари да му дадем?
- Ми, метни му 100€, грешка нема! Викнали Бай Киро при шефа и той му споделил проблема и му пуснал офертата. Бай Киро помислил малко, пък рекъл:
- Шефе, няма проблеми, ама имам две условия: първо няма да ме карате да я целувам!
- Няма проблем, Кире, а второто?
- Второто е, ако можете, за парите да ме зачакате, че ги нямам на куп..
@vicove.be - добавен
Тази сутрин разхождам кучето си. От съседния блок излиза млада двойка с детска количка. При разминаването ни, кучето излая. Най-вероятно се изплаши от количката. Майката започна:
– Не може ли да си укротите животното? Какво се е разлаяло? Ще събуди бебето!
Мъжът:
– По-тихо! Ти вдигаш по-силен шум от кучето. Ще го събудиш.
– Да, бе, аз съм виновна. То сигурно вече е будно! – и наднича в количката – Идиот! Забравил си детето в къщи! – и хуква към блока.
Стоим и я гледаме как тича към входа - аз, кучето и мъжът с бебето на ръце.
@vicove.be - добавен
Двама старци се оплаквали:
- На мен бабата вече не ми дава - ама никак...
- И на мен не ми дава, но няма проблем.
- Що?
- Ами щото спи с отворена уста.
loading